Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  Веднага казвам, че текстът,

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg   

Веднага споделям, че текстът, в който понечвате да се гмурнете, не е политически разбор, нито пък злободневна журналистика, макар че бъка от намеци. Как да го оприличим жанрово? Може би най-близо е семантична или пък за какво не и семиотична студия? Мисля, че подобен метод се постанова, след яростните разногласия към етимологията на думата „ инаугурация “ и по какъв начин е цивилизовано да се произнася тя, както и след яростните разногласия какво споделя поздравът на Мъск, в случай че не „ Хайл Хитлер! “, и има ли този привет корени в римската древност – все значими въпроси от интернационално значение.

Например „ инаугурация “ (Inauguratio) или в недодялан буквален превод от латински „ вавгуряване “, значи едно прекомерно съответно нещо – гала по встъпване на авгур в служба. Авгурът пък е птицегадател – значима фигура в античния Рим. Той е духовник, който взима значими за обществото решения въз основа наблюденията си върху полета на птиците. Думата авгур (augur) пък идва от птица (avis) и нося (gero). Има и други теории, само че да ги оставим към този момент настрани.

„ Промоция “ пък безусловно значи напредване. Първоначално по този начин назоваха дипломирането на студентите. Сега схващат кампанийно понижение на цените в магазин.

Казвам тези неща, с цел да се настроим за света на знаците и знаците от който надничат и инаугурацията на Тръмп, и римският (фашистки, нацистки) жест на Мъск.

Да минем в този момент към моя непретенциозен принос в региона семиотиката, на знаците, античните смисли, днешния им прочит и всичко останало.

Поводът е следващото изобретателно и механически добре изпълнено МЕМЕ. То изобразява Статуята на Свободата, слязла от пиедестала си и потеглила нанякъде с два куфара. Няма думи, нищо не написа. Но от мненията излиза наяве, че Свободата, потресена от избирането на Тръмп, напуща Америка за идващите четири години. Тоест през почналия тази седмица президентски мандат не се чака в Щатите да има независимост (и демокрация). Затова по-добре прогресивните сили да емигрират – развой, който към този момент не се следи макар тежките закани. Това вижда в картинката умният и хубав, напредничав наблюдаващ. Какво обаче виждам аз?

Да стартираме оттова, че същинското име на монумента, известен като Статуята на свободата, е „ Свободата просветлява света “ (Liberty Enlightening the World или в оригинал на френски La Liberté éclairant le monde). Коя е тази независимост? Защото, както е споделил „ бащата на консерватизма “, въпреки и самият той член на партията на вигите (наречени либерали от 1839 насетне) и техен представител в Парламента Едмънд Бърк: „ Абстрактната независимост, както и другите абстракции, не съществува “. Свободата постоянно е съответна – независимост от нещо, независимост да вършиш нещо, да мислиш, да приказваш и така нататък Каква тъкмо е тая независимост на входа на Ню Йорк? Била римската богиня Libertas – не изключително известна в римския мавзолей, в началото настойничка на освободените плебеи. Външният тип на статуята обаче възпроизвежда по-скоро Хеката – братовчедката на Аполон и Артемида, отговорничката за луната, мрака, магиите и така нататък Но съгласно мен и Хеката не е, въпреки че наподобява. Направена е като нея, тъй като въпреки всичко би трябвало да има някаква форма, нали?

Макар че дава поръчка за връзка с тъмнината, Статуята на свободата носи факел и пръска светлина, в това число и от главата си под формата на характерни шипове, присъщи и за изобразяването на Хеката. От друга страна на латински светлоносец, „ този, който носи светлина “, е Луцифер (Lucifer), на старогръцки евентуално би трябвало да е Фосфор, знам ли… Пък и строгото хермафродитско лице на монумента повече припомня паднал ангел, в сравнение с третостепенна антична богиня.

Статуята е подарък по случай 100 години от независимостта на Америка. Тази дата е написана и на книгата в лявата ѝ ръка. Подарък от Франция за Америка или, както е признато да се счита, от френския за американския народ, а по-точно – от френските за американските масони. Масоните, като същински наследници на гностиците, изключително държат на свободата. На този тип независимост, при който човешката воля отхвърля, освобождава се от Божията воля.

Има нещо алегорично (нещо ли?! Че то крещи от символика!) – Франция, където се роди новото време и новия международен ред, където бяха срутени аристокрацията и духовенството, където религията отстъпи на гордия рационализъм, подарява на Новия свят тази независимост, факелът, който Новият свят ще понесе към бъдещето, където няма да има парадайс, пъкъл, страни, религии, благосъстоятелност и впрочем гадости, както пее Джон Ленън, убит в същия този град – градът на Статуята.

А кой е този Луцифер? Кой е този, който „ просветлява “ с факела си? Кой е този, който носи светлината на новия свят и на гордото човечество? Кой е този, който възвеличава свободния човешки дух и всепобеждаващия разсъдък?

Когато Бог основал ангелите като значима част от цялостното създание, отпред измежду тях бил Денница (някъде назовават планетата Венера или звездата Денница – Луцифер) – всесилен и лъчезарен ангел. Но за жал неговото господство го извратило и той решил, че е не по-малко популярен от Бог и че може да господства над творението и без него, неговия Творец. Така се появило богоборството – прегрешението на гордостта, прегрешението на греховете, от който произлизат всички останали грехове. Богоборството било осъдено с проваляне. Падение от небето на земята, само че не в смисъл от звездното небе на планетата Земя, а от чисто духовното в материалното. Пророк Исаия споделя за това проваляне по този начин:

„ Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си нагоре от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните небеса, ще бъда сходен на Всевишния. Но ти си свален в пъкъла, вдън преизподнята “ (Исаия, 14:12-15).

Същият, който искаше да е сходен на Бога, взел формата на змия, изкушаваше и индивида да бъде сходен на Бога. „ Тогава змията рече на дамата: не, няма да умрете; само че Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове , знаещи положително и зло “ (Бит., 3:4,5). Така е. Не умряхме, знаем положително и зло, само че като богове не сме. Обаче към момента доста желаеме да бъдем и по тази причина, като гледаме Статуята на свободата, очите ни се навлажняват от трогване.

Преди няколко години, през 2020, при едно посещение в Българска национална телевизия споделих, че либерализмът е най-дълговечната идеология, тъй като първият либерал е бил Луцифер, а последният ще бъде антихристът. Тогава, помня, демократичните интелектуалци ми скочиха на кръв. Ето, през днешния ден споделям същото – първият либерал е бил Луцифер, а последният ще бъде антихристът, тъй като тази независимост, както я схващат актуалните глобалисти, е богоборческото безчинство, нищо повече. Грехът на всички грехове, първият грях, който към момента плащаме и процесът на неговото заплащане назоваваме „ човешка история “. Да забележим дали през днешния ден ще ми скочат. Съмнявам се, тъй като времената са други и вятърът духа от другаде. А този тип интелектуалци са изключително чувствителни към въздушните течения.

И ето я в този момент Статуята на свободата, ето го Светлоносецът Денница – стегнал куфарите, слязъл от пиедестала, запътил се е нанякъде и евентуално известно време ще отсъства. Но ще се върне, не бързайте да се радвате чак толкоз или се радвайте, обаче единствено на настоящия миг на днешния ден, на деня, в който Луцифер си отпътува. Защото Картаген, макар че непременно би трябвало да бъде опустошен, към момента не е.

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.